Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08 17:17 - Как всичко някак не достига
Автор: alexanderbah Категория: Изкуство   
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове:
2



Как всичко някак не достига.
На нищото спокойствието златно,
на златна роза приказката жива
с привична яснота очаквам.
Тъгата прелестна разбирам.
Макар безсилието на ума
понякога да предизвиква присмех,
той бързо пред движението стихва.

През летен ден целувката игрива
открива в сенките дъждовна кал
и с уморени лапички се свива
в легло, където друг е спал.
Отново ли така човек се появява
в черупката на охлюв, в мида вкусна.
Нима животът е единствена представа
за мравките, лишени от изкуство.
За мен и единичната ми стая
едва ли има някакво значение
и ако символа за себе си позная,
не ще извикам възхитено.
Аз само сричам думичките бледи-
живот и смърт.
Смъртта е нетактична.
Пристига винаги последна
и настоява нея да обичат.
Аз само сричам- дъх да си поема,
старая се напълно да ме има-
достойна, непокътната, потребна,
присъда над изваяната глина
и скулптура, която не харесва
следи по тялото си от длетото.
Капризите на вечността са в жеста
да оцелява въпреки живота.
Луната ни по навик разпознава
в надеждата съмнителна забава,
надолу слиза- пътят й познат е
и аз натам политам, сякаш
не помня на земята твърдостта
и болката от допира презирам.
Духът, приел видимостта,
в плътта на камъка се спира.

Как всичко някак не достига.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexanderbah
Категория: Изкуство
Прочетен: 42322
Постинги: 127
Коментари: 111
Гласове: 127
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031